Подготвен ли е ЕС за евентуална нова банкова криза?

Снимка: EPA/ARMANDO BABANI

Причинената от коронавируса криза до голяма степен подмина банковия сектор. Но по всяка вероятност това ще се промени. Високопоставени банкови мениджъри и представители на надзорните органи очакват, че нарастващият дял на лошите заеми ще натовари банките още през първата половина на 2021 година. Не всяка банка ще преживее този тест за устойчивост, а Европа не е добре подготвена за нова банкова криза. Това е заключението, в което достигат експерти в съвместен стратегически документ от мозъчния тръст Jacques Delors Centre и фондация Bertelsmann.

„За да сработи преструктурирането (на банки, б. ред.), настоящата рамка трябва да стане по-достоверна и надеждна“, се казва в стратегическия документ, с който разполага германският Handelsblatt. Списъкът с дефектите е дълъг: все още има вратички, които водят до вкарване на пари на данъкоплатците в спасяването на кризисни банки (Bail-out).

Много банки не могат да бъдат преструктурирани без увреждане на финансовата система. А освен това указанията за участието на частни акционери и кредитори в загубата при банкови фалити (Bail-in) могат да имат нежелани странични ефекти.

Освен това кризисните фондове, които в такива случаи трябва да поемат разходите за спасяването на банките, са недостатъчно финансирани от гледна точка на Себастиан Мак, авторът на стратегическия документ. Неговата присъда: Правилата на ЕС за преструктуриране не са „годни за коронакризата“.

Въпреки това Мак се застъпва за това при извънредни ситуации – въпреки дефицитите – банките да не се спасяват отново с пари на данъкоплатците, както се случи след финансовата криза. Авторът на изследването пише: „Пандемията вече и без това сериозно наду публичния дълг. Държавната помощ за банките би влошила опасния порочен кръг между банките и суверените, който стана очевиден по време на европейската дългова криза“.

Защо е важен този дебат

Европейският съюз няма много време за подобрения. Икономическият спад, предизвикан от коронавируса, скоро ще се почувства в балансите на кредитните институции. „Все още не сме забелязали неизпълнение на кредитни задължения поради Covid“, казва германският директор на BNP Paribas Луц Дидерикс по време на индустриална конференция тази седмица. Мениджърът очаква, че от второто тримесечие на 2021 г. обаче това ще се промени.

Европейската централна банка приема, че в екстремни случаи в еврозоната може да има неизпълнение на заеми за 1,4 трлн. евро. Не всяка банка ще преживее коронакризата, смятат от ЕЦБ. Кризата ще има „болезнени последици“ за финансовите институции, заяви главният банков надзорник на германския надзорен орган Bafin Раймунд Резелер на неотдавнашна конференция на Handelsblatt. Той не очаква обаче системна криза, въпреки че предполага, че „една или друга банка ще изчезне от пазара“.

Кризата няма да засегне еднакво всички банки. Финансовите институции, които са отпуснали много заеми на компании в тежко засегнати сектори като кетъринг, туризъм, търговия на дребно или развлекателната индустрия, трябва да се опасяват от най-сериозното въздействие върху кредитните си бизнеси. В много случаи това са доста по-малки компании, така че тази криза може да засегне непропорционално силно регионално активните банкови институции. По-големите банки е по-вероятно да бъдат засегнати от несъстоятелности в областта на корабоплаването и авиационната индустрия.

Според проучване на френското частно бизнес висше училище IESEG средноголемите банки в Италия, Франция, Испания, Кипър и Гърция вероятно ще усетят последствията особено болезнено. Колко големи ще са щетите ще зависи и от степента, до която страните членки на ЕС са покрили възможните неизпълнения на заеми с държавни гаранции.

Какви са рисковете? 

„Първият риск идва от неплатежоспособността, която фирмите и домакинствата ще изпитат заради изолационните мерки. Ако погледнем банковата система на Италия, където все още има много пукнатини въпреки направените подобрения, необслужваните кредити може наистина да достигнат много притеснително ниво и да създадат огромен проблем“, коментира Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн.

„Аз обаче мисля, че има друг важен проблем за банките и той може да се появи от пазара на държавни облигации. За да преодолеят тази корона криза, държавите трябва да поемат дълг, а в същото време заради ограничителните мерки, приходите им от данъци намаляват. Просто фирмите, които нямат дейност в момента, няма да плащат данъци или вноските от тях в хазната ще бъдат много по-малки от планираното в бюджетите. Това директно води до поскъпване на дълговите книжа за държавите или казано по друг начин – ще им е по-скъпо да си набавят необходимите пари“, допълни Демари.

Според него гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард вече е имала своя първи момент, в който трябва да вземе мерки „каквото и да струва“ – фразата, с която предшественикът ѝ Марио Драги през 2012 г. спаси еврото. 

Кой ще понесе най-много щети?

Всъщност за финансирането на банковото преструктуриране има фиксирани правила: вместо данъкоплатците първо трябва да плащат собственици и определени групи кредитори, а след това Европейският фонд за преструктуриране SRB, който се финансира от самите банки.

В случай на фалит националните системи за застраховане на влоговете плащат за депозити на частни клиенти до 100 000 евро. Засега само испанската Banco Popular бе обработена по тази схема: здравите части от бизнеса ѝ, включително всички депозити на клиенти – бяха продадени на голямата банка Santander, акционерите и второстепенните кредитори претърпяха сериозни загуби.

В много други случаи многократно се откриваха вратички при преструктурирането (вероятно поради политически причини), при които частните кредитори бяха пощадени повече, а данъкоплатците бяха обременени повече, отколкото се смяташе първоначално. Това се отнася например за така наречената предпазна рекапитализация на италианската банка Monte dei Paschi, както и за ликвидацията на две италиански регионални банки, при които се приложи италианският национален закон за несъстоятелността, който е по-облекчен по този въпрос, вместо правилата на ЕС.

Какви промени предлага стратегическият документ?

Стратегическият документ предлага да се затворят тези вратички, като се позволи на законодателната власт да ограничи обхвата на тълкуване – например, когато става въпрос за това кога една банка се счита за фалирала или кога финансовата стабилност се счита за изложена на риск. Маркус Фербер, член на Европейския парламент от Християнсоциалният съюз, също смята, че в това има смисъл. „Режимът на преструктуриране досега страда от много непоследователно приложение“, казва той. Основните фактори, за които се отнася режимът за преструктуриране – като например законодателството за несъстоятелност, не са хармонизирани в ЕС. Фербер добавя: „Тук ЕК трябва да мисли дългосрочно за това как да изчисти съществуващите несъответствия“.

Свен Гиголд, член на Зелената партия в Европейския парламент, е по-критичен. „Въпреки че идеите са в правилната посока, те не решават основния проблем: в системата за преструктуриране на ЕС липсват участници, които имат достатъчно смелост и решителност да прилагат правилата за отговорност с най-строгите условия“, казва той. Дори намаленият обхват на тълкуване в набора от правила няма да промени това.

Колко големи трябва да бъдат аварийните фондове за банкови фалити?

Правната ситуация е ясна: Европейският фонд за преструктуриране SRF трябва да постигне целевия си обем от един процент от всички осигурени клиентски депозити до 2023 г. Понастоящем тази цел отговаря на 70 млрд. евро. До юли тази година обаче са внесени само 42 млрд. евро. Освен това в страните от ЕС съществуват и националните системи за застраховане на депозитите, които са предназначени да защитават паралелно частните клиентски депозити. В повечето случаи обаче те все още не са достигнали желания обем от 0,8 процента от осигурените депозити.

Ако питате ръководителя на Deutsche Bank Кристиян Зевинг, то целевият размер на фонда за преструктуриране трябва да бъде намален. Той твърди, че първоначалната цел е била 55 млрд. евро. Зевинг смята за съмнително „дали наистина има смисъл в тази трудна фаза за икономиката да попълваме съвместния фонд за преструктуриране дори по-далеч от първоначално планираното“. „Освободените средства могат да бъдат използвани в момента за икономиката“, каза той преди няколко дни на индустриална конференция.

Какво обаче игнорира Зевинг: Целевият обем от един процент от депозитите беше планиран от самото начало. Когато SRF беше въведен през 2014 г., това съответстваше на обема от 55 млрд. евро, но сеега съответства на 70 млрд. евро поради силния ръст на депозитите.

По тази причина експертите също отхвърлят искането му. Фондът за преструктуриране е важен и, измерен спрямо загубите, наблюдавани в банковия сектор по време на финансовата криза, „не е особено голям“, казва Фолкер Виланд, член на Консултативния съвет на германското правителство. Той не се застъпва за намаляването на целевия обем. Вместо това трябвало да се гарантира, че фондът може да взема назаем у средства от Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ) – в случай на спешна нужда.

Ами ако няма достатъчно пари?

Достъпът на фонда за преструктуриране до ЕМС е предложение, което Мак също отправя в своя стратегически документ. „Само ако фондът за преструктуриране разполага с достатъчно огнева мощ, той може да осигури надеждна финансова стабилност при криза“, казва той. „С оглед на заплашителните перспективи за европейския банков пазар ние не се нуждаем от прикритие, а от гаранция от последна инстанция – чрез Европейския механизъм за стабилност“.

Темата вече не е толкова голям предмет на спор между експертите. Европейският парламентарист от ХСС Фербер също е за идеята. Фондът за преструктуриране е подразмерен за „огромна системна криза, при която много по-малки кредитори или дори голяма финансова институция влизат в процедура на преструктуриране“. В това отношение „гаранция, разположена в ESM, е прагматична стъпка“, казва той. Трябва да е ясно обаче, „че в случай на криза сметката не трябва да се оставя на данъкоплатеца“.

Всъщност държавите от ЕС искаха да разрешат това като част от реформата на ЕМС. Тъй като обаче имаше някои противоречиви моменти в пакета за реформи, този проект в момента е в процес на изчакване.

Може ли системата да издържи на пожар?

От друга страна, по-деликатният въпрос е какво всъщност се случва, ако много банки все още не са изградили резерва си за пасиви, което обикновено е предпоставка за използване на парите от фонда за преструктуриране. Преди да изтекат средства от SRB за банково преструктуриране или ликвидация, институцията трябва да задели резерв в размер на осем процента от общите си активи от собствениците и кредиторите си.

Досега много малко европейски банки са успели да създадат такива буфери. Според Мак това може да се превърне в проблем, ако голям брой банки си навлекат проблеми едновременно. За такива извънредни ситуации Мак предлага да се разрешат „временни изключения“ от разпоредбите относно правилата за спасяване „в изключителна ситуация“. В такива случаи би трябвало да е достатъчно, ако поне акционерите и подчинените кредитори „бъдат помолени“ да покрият загубите. Тъй като системата за сетълмент в ЕС все още е създадена, тя се нуждае от известна степен на гъвкавост, казва авторът на изследването.

Какво още може да се подобри?

Мак би искал да избегне това депозитите на компаниите да бъдат солидарно отговорни в случай на преструктуриране. Ако в случай на дисбаланс участват кредиторите, то корпоративните клиенти с техните банкови салда в някои държави от ЕС са еднакво отговорни заедно със собствениците на приоритетни акции на банката. Мак се застъпва за по-добра защита на корпоративните депозити. Засега това е законово предвидено само в отделни страни като Италия или Португалия. ЕЦБ също подкрепя идеята корпоративните депозити да са по-добре  защитени от приоритетните акции.

Мак не смята, че има смисъл корпоративните депозити да участват в схемата. Той смята, че по-добрата защита би намалила негативните последици от банково преструктуриране върху реалната икономика. В крайна сметка често банковите салда често са средствата, необходими за текущата оперативна работа на дадена компания. Друго предимство: „Подстригването на дълга от останалите кредитори“ често би било по-лесно за властите.

Ян Питер Кранен, научен директор на Института за изследване на финансовите пазари SAFE, също смята, че е необходима по-добра защита за големите вложители. „В противен случай съществува голям риск компаниите да изтеглят паричните си наличности от банките в най-кратки срокове, ако дадена банка си навлече проблеми. Това ненужно би ускорило срива им“, обяснява Кранен. Според него външният капитал, който може да бъде усвоен в случай на Bail-in, трябва да бъде „увеличен“ в замяна на такава законова гаранция.

Прочети още